По надолу,съм написала тяхната целувка в 7 книга:
- Задръж за малко. – каза остро Рон – Забравихме някого!
- Кой? – попита Хърмаяни.
- Домашните духчета, те са долу в кухнята, нали?
- Мислиш, че и те трябва да се бият? – попита Хари.
- Не. – каза Рон сериозно – Имам предвид, че трябва да им кажем да се махат. Не искаме други добита, нали? Не можем да им заповядаме да умрат заради нас...
Чу се изтракване, когато зъбите на базилиска паднаха от ръцете на Хърмаяни. Бягайки към Рон, тя обви ръце около врата му и го целуна по устните. Рон захвърли зъбите и метлата, които държеше и и отговори с такъв ентусиазъм, че я вдигна от земята.
- Сега ли му е времето? – попита Хари слабо, но когато нищо не се случи, освен че Рон и Хърмаяни се хванаха още по здраво един друг и се полюшнаха на място, той повиши глас – Ей! Тук се води война!
Рон и Хърмаяни се разделиха, ръцете им все още около другия.
- Знам, приятелю. – каза Рон, който изглеждаше сякаш бе ударен по тила с блъджър – Значи ще е сега или никога, нали така?
- Забрави това, ами Хоркрукса? – изкрещя Хари – Мислиш, че можеш просто да го... просто да го държиш, докато вземем тиарата?
- Да... вярно... съжалявам... – каза Рон и двамата с Хърмаяни се наведоха да събират зъби и двамата почервенели. |